ДЕВИСИЛ

Девесилът е познат още с наименованията селим, русалин, левущян или лющян, а самото име девесил, съгласно народните вярвания, означавало “девет сили” – толкова получавал онзи, който го поръсвал обилно в яденето си или пиел отваря от девесил.

Родината на девесила е централна Азия и Европа. Близко растение е шотландският девесил, вирее в северна Великобритания и по атлантическото крайбрежие на Северна Америка. Девесилът е бил познат още на древните гърци и римляните. Споменава го средновековната авторка Хилдегарда от 11 век. В този период той се използва предимно за приготвянето на тонизиращи напитки.

Прочути лечители като Хипократ, Авицена, Гален препоръчват девесила сварен или накиснат във вино при мозъчни заболявания, за разсейване на отото – вътрешно и външно, срещу нощно напикване, а смесен с мед – за изчистване и укрепване на организма при натравяния. Пълководецът Суворов пък по време на прехода през Алпите е давал на войниците си настойка от девесил за увеличаване на силите.

От векове, дори хилядолетия хората познаваха лечебната сила на девесила , която на всичкото отгоре беше и почти мигновена. Наричали листата на девесила вълшебни, магически, навярно заради силно лечебното въздействие на етеричните масла. Девесилът съдържа етерично масло, което в коренището е до 1%.

Срещат се още смоли, фуранокумарини, лецитин, захари, органични киселини, ензими, дъбилни вещества. Корените му са богати на етерични масла, захари, минерали, органични киселини, смоли, кумарин, пектин, скорбяла. От подземните части и плодовете се получава етерично масло, което служи за подправка.